Трудният път пред победителя в иракските избори

Който и да победи в оспорваните иракски избори приоритетите пред новото правителство ще бъдат едни и същи: да предотврати нова катастрофична гражданска война и да гарантира спазването на човешките права на всички иракчани.

На 7 март милиони иракчани от всеки град и всяка фракция изстреляха фойерверки и ракети, за да отбележат раждането на демократичния процес в страната. Гражданите на Ирак изиграха ролята си. Сега е ред на новоизбраните политици да изиграят своята: да приемат дневния ред на човешките права и да придвижат разбунената си страна към национално съгласие, да я отдалечат от ужасяващото сектантско насилие, последвало изборите през 2005 г.

Много неща са отвъд правителствения контрол, но има много в неговите правомощия. Правителството може да промени или дори да отмени политизираната Върховна национална комисия за отговорност и правосъдие (комисията забранява участие в изборите на хора свързани с "Баас"); да преследва атаките срещу малцинствените общности; да преработи медийните закони, ограничаващи свободата на словото и да прекрати насилието в предварителните арести; да осигури подкрепа, от която завръщащите се в страната си иракчани имат нужда, за да започнат отново живота си.



Въпреки че Ирак постигна забележителен прогрес по отношение на сигурността през последните години, това не може да се каже за другите човешки права. И най-вече по правата на изселените хора, задържаните в предварителните арести, журналистите, религиозните и етнически малцинства, както и рисковите групи като жените и момичетата, и мъжете, заподозрени в хомосексуално поведение.



Първо, новото правителство трябва бързо да реформира политиките си по отношение на членовете на забранената партия "Баас". Върховната национална комисия за отговорност и правосъдие нанесе тежък удар върху легитимността на изборите като забрани на повече от 500 кандидати да участват в изборите по обвинение за връзки с "Баас". Сред тях обаче бяха известни сунитски и светски настроени шиитски политици, за които се очакваше да се представят добре на изборите.



Ирак има право да преследва висши представители на "Баас" за престъпленията извършени по време на режима на Саддам Хюсеин. Правителството обаче трябва да спре да използва тази комисия като претекст, за да държи политическите си опоненти настрани. Новото правителство би трябвало да прекрати наказанието на базата на колективна вина, а не за индивидуални престъпления. И всеки обвинен би трябвало да има право да види обвиненията срещу себе си и да се защити.



Второ, новото иракско правителство трябва да предпазва религиозните и етнически общности, както и другите рискови групи като подпомогне сигурността сред тях и разследва атаките срещу тях. Седмица преди изборите имаше атентат, вероятно политически мотивиран, срещу християните в Мосул. Моделът на насилието беше сходен с таргетираните убийства през 2008 г, убили 40 асирийски християни и изгонило 12 хиляди. Въоръжени групи продължават да преследват безнаказано и други малцинства. С нарастването на конфликта между доминираната от араби централна власт и регионалната власт на Кюрдистан за контрола над спорните територии, дом на много от иракските малцинства, тези общности се оказват във все по-несигурна позиция. Докато силите на реда и закона не разследват и не преследват отговорните за убийствата, престъпленията със сигурност ще продължават.



Трето, правителството трябва да спре репресиите над иракски журналисти. Да бъде човек журналист в Ирак е опасно: 20 журналисти бяха убити само през последните 2 години; много други бяха отвлечени или подложени на насилие от метежни групи. С подобряването на сигурността в страната обаче, журналистите, които критикуват публичните власти, все по-често се сблъскват с разнообразни форми на нарушаване на свободата и независимостта им.



Властите отказаха акредитация на определени медии и използваха законите срещу клеветата, за да съдят коментатори, които ги критикуват. При изборите миналата година полицията и властите на реда упражняваха насилие над много журналисти. Новото правителство трябва да разследва тези случаи, но освен това трябва да ограничи и дефинира неясните регулации по отношение свободата на словото, включително т. нар. "подстрекаване на сектантство". Една среда, основана на свободно слово и публичен дебат е изключително важна за демократичния опит на Ирак.



Четвърто, новото правителство трябва да спре насилието и изтезанията, които си остават всекидневна практика в иракските затвори, да разследва всички обвинения в подобни действия и да накаже отговорните. В предварителните арести, които се контролират от правителството, има повече от 40 000 задържани, а бавното правораздаване още повече утежнява ситуацията. Много задържани прекарват години в предварителните арести без обвинение и процес. След освобождаването им емоционалните и физически белези от насилието правят много трудно ре-интегрирането им в обществото.

Пето, новото правителство трябва да разработи национален план, за да насърчи завръщането на емигранти и бежанци. Над 1.5. милиона иракчани все още живеят извън страната и има още 2 милиона изселени вътре в страната. Икономическият натиск и трудностите по придобиване на легален статут в Сирия, Йордания и Ливан карат иракските емигранти да се връщат в страната си, но единственото, което могат да направят там е да предявят искания към домовете си в градовете. В селата много от тях откриват, че къщите им са разрушени или разграбени и нямат никакъв начин да си изкарат прехраната, нито пък имат достъп до базови услуги като вода, електричество и здравеопазване. Правителството трябва да помогне на тези емигранти да се завърнат сигурно и с достойнство, както и да им осигури финансова помощ по време на ре-интеграцията им.

През следващите няколко месеца иракските политици ще се сблъскат с огромното предизвикателство по съставянето на коалиционно правителство. След като то дойде на власт ще трябва да превърне в свой приоритет справянето с хилядите проблеми при спазването на човешките права, за да предпази страната от продължаващо разпадане по етнически и други разделителни линии.

Самир Мускати е изследовател в Близкия Изток за Human Rights Watch.

статията е взета от архива на http://www.foreignpolicy.bg/